В България, един от големите упреци е, че голяма част от

В България, един от огромните упреци е, че огромна част от политическите партии нямат идеология. Това сподели доц Лозанов, мъдрец и учител във ФЖМК на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, анализирайки актуалните диктатури, разпада на демократичната народна власт и ролята на публицистите в битката с пропагандата.

„ Опасността от автократски режими беше изразена задоволително блестящо и професионално от Гидиън Рахман с неговата книга „ Епохата на автократите “. Там той приготви публичното мнение, че стартира един поврат в историята и демократичната народна власт, която след Втората международна война по линия на евроатлантизма е защитавана от двете страни на Атлантическия океан, само че в този момент стартира да отстъпва повече или по-малко на автократски режими “, стартира изявлението доцента и ни върна небрежно в студентските години.

Автокрацията в нейния типичен вид е самовластие.

Но в актуалния свят може да не е тъкмо по този начин, а да бъде една съзаклятническа група, която да владее всички запаси и мрежи на въздействие и посредством тях да генерира огромна власт. Цялата работа е, че автокрацията е тип тирания, а присъщото за диктатурата е, че властта се упражнява със мощ, а не по процедура, по законов метод. Или най-малко огромна част от властта излиза отвън законовите регламенти и по тази причина тя е незаконна власт “, счита той.

Според Лозанов диктатурата е голямо закононарушение против индивида и против човечеството, тъй като се упражнява с принуждение.

„ Разбира се, видяно исторически, формите и мащабите на това принуждение са разнообразни. Това, което споделя Рахман за автокрациите, изключително в Европа и Америка, е, че те са много хибридно смесени с доста демократични процедури. Въпросът е, че от един миг нататък салдото потегля в посока на автокрацията, макар че доста години – 80 към този момент, в евроатлантическия свят наложеният модел, този на демократичната народна власт, донесе невиждано за хората невиждано богатство и самостоятелна независимост. Но борбата сред демокрацията и диктатурата в никакъв случай не престава “, безапелационен е доцент Лозанов.

Винаги има мощно властово стимулирани фигури, които не престават да желаят да завладеят обществените системи и обществото въобще. Това е психически обвързвано с волята за власт. И с човешката лакомия. Човекът в основата си е нападателно създание. Същество, което е привикнало да се постанова посредством мощ. Цивилизационно, това се овладява по един или различен метод, сублимира, само че то в никакъв случай не изчезва, то е вътре в самата човешка природа.

В това отношение голям цивилизационен поврат прави християнството, което съумява да насочи връзките сред хората в орбитата на любовта. Любовта към близък. Дотогава близък, общо взето, е другият зложелател, добави Георги Лозанов.

„ Благодарение на това актуалната цивилизация доста се разви, тъй като една цивилизация на враждуващи групи хора не може да реализира доста. Заедно с това изпод врат процеси и както Путин го беше декларирал непосредствено: би трябвало да се смени международният ред. Режимът на Путин безспорно има водеща роля във връзка с този автократски прелом, който се пробват да създадат. Те го назовават нов международен ред, само че той в действителност пробва да върне остарялото руско въздействие на Русия. Което пък е остарялото имперско въздействие. Все същото става, единствено че когато беше руско, беше маскирано с една идеология въз основата на марксизма и ленинизма, което има декоративна роля. Идеологиите, както споделя Хана Аренд, са единствено оправдание за гнет. Може да има всевъзможни идеологии, само че този гнет, тази експанзия, която избликва изпод, се нуждае от идеологията единствено маскировъчно. Битката е постоянно сред демокрацията и диктатурата. “, сподели Лозанов

В България, един от огромните упреци е, че огромна част от политическите партии нямат идеология.

„ По-скоро би трябвало да приказваме за полезности. Няма смисъл да назоваваме полезностите идеология. Аз от дълго време съм се отказал от по-сложни полезности и се придържам към най-простите: не крадеш, не убиваш и не лъжеш. Ако преминем по този индикатор през нашата история на прехода, ще забележим, че тези полезности са много едва предпазени. Всичко се свежда до това. Борбата с диктатурите е битка с хора, които желаят да крадат, да убиват и да лъжат. Диктатурата постоянно е обвързвана с една голяма пропагандна неистина. И с свирепост. Когато генерираш ужасно доста власт за ужасно дълго време, единственият метод да я защитиш е с принуждение. Путин да вземем за пример съумя да си обезпечи власт по-дълга, в сравнение с ще живее, изяснява Лозанов.

Най-простите две демократични правила са: мандатността на властта и разделянето на управляващите.

Нямаше никакво подозрение, когато Путин си обезпечи толкоз доста власт, с помощта на някакви шмекерии с Медведев, че той ще стартира да убива. Руското общество е така наречен „ бездънен народ “ – по прилика с „ дълбока страна “. Дълбоката страна трансформира народа в бездънен. А дълбокият народ е подобен, чието схващане е напълно обработено от пропагандата, безапелационен е той.

Тук идваме до медийния проблем.

Автокрацията стартира да се постанова поради това, че се сътвориха такива обществени условия, че големи групи хора бяха излъгани, че демократичната народна власт не е в техен интерес. Някои се възползваха от някои форми на радикализация на демократичната народна власт, само че това е „ дървено желязо “, тъй като демократизъм и радикализация не може да има.

Либерализмът е таман в това да одобри всяка позиция, а не да радикализира една от тях, приключи доцент Лозанов.

Източник: бнр.